преупълномощавало

Речник на българския език

1. преупълномощавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

преупълномощавало е производна форма на преупълномощавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. преупълномощавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

преупълномощавало е производна форма на преупълномощавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. преупълномощавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

преупълномощавало е производна форма на преупълномощавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. преупълномощавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

преупълномощавало е производна форма на преупълномощавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).