преупълномощавала

Речник на българския език

1. преупълномощавала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

преупълномощавала е производна форма на преупълномощавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. преупълномощавала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

преупълномощавала е производна форма на преупълномощавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. преупълномощавала — мин. деят. св. прич. ж. р.

преупълномощавала е производна форма на преупълномощавам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. преупълномощавала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

преупълномощавала е производна форма на преупълномощавам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).