преупълномощавал

Речник на българския език

1. преупълномощавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

преупълномощавал е производна форма на преупълномощавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. преупълномощавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

преупълномощавал е производна форма на преупълномощавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. преупълномощавал — мин. деят. св. прич. м. р.

преупълномощавал е производна форма на преупълномощавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. преупълномощавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

преупълномощавал е производна форма на преупълномощавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).