претъчете

Речник на българския език

1. претъчете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

претъчете е производна форма на претъка (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. претъчете — повелително наклонение, мн. ч.

претъчете е производна форма на претъка (повелително наклонение, мн. ч.).