претъчало

Речник на българския език

1. претъчало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

претъчало е производна форма на претъка (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. претъчало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

претъчало е производна форма на претъка (мин. деят. несв. прич. ср. р.).