претърпяло

Речник на българския език

1. претърпяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

претърпяло е производна форма на претърпя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. претърпяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

претърпяло е производна форма на претърпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. претърпяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

претърпяло е производна форма на претърпя (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. претърпяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

претърпяло е производна форма на претърпя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).