претърпяла

Речник на българския език

1. претърпяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

претърпяла е производна форма на претърпя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. претърпяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

претърпяла е производна форма на претърпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. претърпяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

претърпяла е производна форма на претърпя (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. претърпяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

претърпяла е производна форма на претърпя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).