претъпяло

Речник на българския език

1. претъпяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

претъпяло е производна форма на претъпя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. претъпяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

претъпяло е производна форма на претъпя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).