претъпило

Речник на българския език

1. претъпило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

претъпило е производна форма на претъпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. претъпило — мин. деят. св. прич. ср. р.

претъпило е производна форма на претъпя (мин. деят. св. прич. ср. р.).