претупахте

Речник на българския език

1. претупахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

претупахте е производна форма на претупам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. претупахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

претупахте е производна форма на претупам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).