претупал

Речник на българския език

1. претупал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

претупал е производна форма на претупам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. претупал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

претупал е производна форма на претупам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. претупал — мин. деят. св. прич. м. р.

претупал е производна форма на претупам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. претупал — мин. деят. несв. прич. м. р.

претупал е производна форма на претупам (мин. деят. несв. прич. м. р.).