претупа

Речник на българския език

1. претупа — сег. вр., 3 л., ед. ч.

претупа е производна форма на претупам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. претупа — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

претупа е производна форма на претупам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. претупа — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

претупа е производна форма на претупам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).