претрошил

Речник на българския език

1. претрошил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

претрошил е производна форма на претроша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. претрошил — мин. деят. св. прич. м. р.

претрошил е производна форма на претроша (мин. деят. св. прич. м. р.).