преточило

Речник на българския език

1. преточило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

преточило е производна форма на преточа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. преточило — мин. деят. св. прич. ср. р.

преточило е производна форма на преточа (мин. деят. св. прич. ср. р.).