преточело

Речник на българския език

1. преточело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

преточело е производна форма на преточа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. преточело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

преточело е производна форма на преточа (мин. деят. несв. прич. ср. р.).