преточел

Речник на българския език

1. преточел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

преточел е производна форма на преточа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. преточел — мин. деят. несв. прич. м. р.

преточел е производна форма на преточа (мин. деят. несв. прич. м. р.).