претопил

Речник на българския език

1. претопил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

претопил е производна форма на претопя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. претопил — мин. деят. св. прич. м. р.

претопил е производна форма на претопя (мин. деят. св. прич. м. р.).