претичвал

Речник на българския език

1. претичвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

претичвал е производна форма на претичвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. претичвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

претичвал е производна форма на претичвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. претичвал — мин. деят. св. прич. м. р.

претичвал е производна форма на претичвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. претичвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

претичвал е производна форма на претичвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).