претендирало

Речник на българския език

1. претендирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

претендирало е производна форма на претендирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. претендирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

претендирало е производна форма на претендирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. претендирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

претендирало е производна форма на претендирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. претендирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

претендирало е производна форма на претендирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).