претегнело

Речник на българския език

1. претегнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

претегнело е производна форма на претегна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. претегнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

претегнело е производна форма на претегна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).