претегнел

Речник на българския език

1. претегнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

претегнел е производна форма на претегна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. претегнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

претегнел е производна форма на претегна (мин. деят. несв. прич. м. р.).