претегнало

Речник на българския език

1. претегнало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

претегнало е производна форма на претегна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. претегнало — мин. деят. св. прич. ср. р.

претегнало е производна форма на претегна (мин. деят. св. прич. ср. р.).