претегнал

Речник на българския език

1. претегнал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

претегнал е производна форма на претегна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. претегнал — мин. деят. св. прич. м. р.

претегнал е производна форма на претегна (мин. деят. св. прич. м. р.).