пресушил

Речник на българския език

1. пресушил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пресушил е производна форма на пресуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пресушил — мин. деят. св. прич. м. р.

пресушил е производна форма на пресуша (мин. деят. св. прич. м. р.).