пресучете

Речник на българския език

1. пресучете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

пресучете е производна форма на пресуча (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. пресучете — повелително наклонение, мн. ч.

пресучете е производна форма на пресуча (повелително наклонение, мн. ч.).