пресучел

Речник на българския език

1. пресучел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пресучел е производна форма на пресуча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пресучел — мин. деят. несв. прич. м. р.

пресучел е производна форма на пресуча (мин. деят. несв. прич. м. р.).