пресуквало

Речник на българския език

1. пресуквало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пресуквало е производна форма на пресуквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пресуквало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пресуквало е производна форма на пресуквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. пресуквало — мин. деят. св. прич. ср. р.

пресуквало е производна форма на пресуквам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. пресуквало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

пресуквало е производна форма на пресуквам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).