престъпят

Речник на българския език

1. престъпят — сег. вр., 3 л., мн. ч.

престъпят е производна форма на престъпям (сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. престъпят — сег. вр., 3 л., мн. ч.

престъпят е производна форма на престъпя (сег. вр., 3 л., мн. ч.).