престъпяло

Речник на българския език

1. престъпяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

престъпяло е производна форма на престъпям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. престъпяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

престъпяло е производна форма на престъпям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. престъпяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

престъпяло е производна форма на престъпям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. престъпяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

престъпяло е производна форма на престъпям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).