престъпил е

Речник на българския език

1. престъпил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

престъпил е е производна форма на престъпя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. престъпил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

престъпил е е производна форма на престъпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).