престъпило

Речник на българския език

1. престъпило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

престъпило е производна форма на престъпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. престъпило — мин. деят. св. прич. ср. р.

престъпило е производна форма на престъпя (мин. деят. св. прич. ср. р.).