престъпила

Речник на българския език

1. престъпила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

престъпила е производна форма на престъпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. престъпила — мин. деят. св. прич. ж. р.

престъпила е производна форма на престъпя (мин. деят. св. прич. ж. р.).