престъпил

Речник на българския език

1. престъпил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

престъпил е производна форма на престъпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. престъпил — мин. деят. св. прич. м. р.

престъпил е производна форма на престъпя (мин. деят. св. прич. м. р.).