престъпела

Речник на българския език

1. престъпела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

престъпела е производна форма на престъпя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. престъпела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

престъпела е производна форма на престъпя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).