престъпел

Речник на българския език

1. престъпел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

престъпел е производна форма на престъпя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. престъпел — мин. деят. несв. прич. м. р.

престъпел е производна форма на престъпя (мин. деят. несв. прич. м. р.).