преструвал

Речник на българския език

1. преструвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

преструвал е производна форма на преструвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. преструвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

преструвал е производна форма на преструвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. преструвал — мин. деят. св. прич. м. р.

преструвал е производна форма на преструвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. преструвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

преструвал е производна форма на преструвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).