престорили

Речник на българския език

1. престорили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

престорили е производна форма на престоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. престорили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

престорили е производна форма на престоря (мин. деят. св. прич. мн. ч.).