престегнел

Речник на българския език

1. престегнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

престегнел е производна форма на престегна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. престегнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

престегнел е производна форма на престегна (мин. деят. несв. прич. м. р.).