престегнат

Речник на българския език

1. престегнат — сег. вр., 3 л., мн. ч.

престегнат е производна форма на престегна (сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. престегнат — мин. страд. прич. м. р.

престегнат е производна форма на престегна (мин. страд. прич. м. р.).