престегнало

Речник на българския език

1. престегнало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

престегнало е производна форма на престегна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. престегнало — мин. деят. св. прич. ср. р.

престегнало е производна форма на престегна (мин. деят. св. прич. ср. р.).