престегнал

Речник на българския език

1. престегнал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

престегнал е производна форма на престегна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. престегнал — мин. деят. св. прич. м. р.

престегнал е производна форма на престегна (мин. деят. св. прич. м. р.).