престаряло

Речник на българския език

1. престаряло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

престаряло е производна форма на престарея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. престаряло — мин. деят. св. прич. ср. р.

престаряло е производна форма на престарея (мин. деят. св. прич. ср. р.).