престареел

Речник на българския език

1. престареел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

престареел е производна форма на престарея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. престареел — мин. деят. несв. прич. м. р.

престареел е производна форма на престарея (мин. деят. несв. прич. м. р.).