престанело

Речник на българския език

1. престанело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

престанело е производна форма на престана (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. престанело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

престанело е производна форма на престана (мин. деят. несв. прич. ср. р.).