пресрочело

Речник на българския език

1. пресрочело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пресрочело е производна форма на пресроча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пресрочело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

пресрочело е производна форма на пресроча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).