пресрещали

Речник на българския език

1. пресрещали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

пресрещали е производна форма на пресрещам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. пресрещали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

пресрещали е производна форма на пресрещам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. пресрещали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

пресрещали е производна форма на пресрещам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. пресрещали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

пресрещали е производна форма на пресрещам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).