пресновяло

Речник на българския език

1. пресновяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пресновяло е производна форма на преснова (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пресновяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

пресновяло е производна форма на преснова (мин. деят. несв. прич. ср. р.).