пресновели

Речник на българския език

1. пресновели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

пресновели е производна форма на преснова (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. пресновели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

пресновели е производна форма на преснова (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).