пресметнел

Речник на българския език

1. пресметнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пресметнел е производна форма на пресметна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пресметнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

пресметнел е производна форма на пресметна (мин. деят. несв. прич. м. р.).