преследвах

Речник на българския език

1. преследвах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

преследвах е производна форма на преследвам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. преследвах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

преследвах е производна форма на преследвам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).